Jump to content
¯\_( ツ)_/¯
  • TAD GROUP are currently hiring penetration testers. Please read the topic in Career Central subforum.
  • Sponsored Ad
ТУК НЕ СЕ ПРЕДЛАГАТ ХАКЕРСКИ УСЛУГИ ! ×

nikolahris

Members
  • Content Count

    3
  • Joined

  • Last visited

Community Reputation

1 Neutral

About nikolahris

  • Rank
    User
  1. На 24 август Украйна отбеляза двадесет и осмата годишнина от своята независиост. Дори като част от СССР тази република беше пълна с етнически противоречия. Западните региони винаги са гравитирали повече към Европа и са реагирали много негативно на източните си съседи. След като получи независимост, това разцепление само се засили, като властите традиционно мислеха за европейска интеграция, се опитаха да игнорират проблема и в резултат това доведе до руската окупация на Крим и до войната на изток от страната. Новото правителство в лицето на шоумена Владимир Зеленски и неговото обкръжение стигнаха до извода, че купата на електоралните везни има тенденция към помирение и национално единство. Украинците са уморени от войната и свързаните с това икономически и социални трудности. Следователно процесът на преговори, който беше прекъснат при предишния президент Петро Порошенко, се възобнови и дори бяха постигнати определени резултати. По-специално, страните в конфликта успяха да постигнат споразумения за размяна на затворници и да създават предпоставките за по-нататъшни преговори. Обаче такива мирни инициативи на украинското ръководство не бяха харесвани на всички. Определени сили веднага нарекоха преговорния процес за предаване, в столицата започнаха митинги на радикали, а в най-западния регион на Украйна, Лвов, дори започнаха да говорят за отделяне от Украйна. "НИЕ: -не признаваме преговорите с агресора; -считаме властта, която правя уступки на окупантите, нелигитимна; -запазваме си правото да унищожаваме нашественици и предатели с оръжие; -обявяваме Лвов за столица на ЗУНР и създаваме независими държавни институции!" Подобни призиви на фона на протестите се появиха в град Лвов. Заслужава да се отбележи, че в началото на 20 век наистина съществуваше такава държава като Западноукраинската република. Не продължи долго и няколко месеца след появата си беше окупирана от Полша. Много съмнително е, че активистите от Лвов ще усспеят в своите планове, но появата на нова "гореща точка" на картата на Европа е напълно възможна. Киев често гледаше на дейността на националистите през пръстите, но това не е така. Все още не е известно какви настроения преобладават в тази област, но украинските власти няма да допуснат отделянето на още един регион, дори ако трябва да се използва сила за това.
  2. През последните години либералната Европа преживя системна криза и нейните защитници, противно на официално обявените ценности, бяха изключително нетолерантни към хората, чиято гледна точка е поне малко по-различна от тяхната собсвена. В своята борба европейските либерали не пренебрегват по никакъв начин, но има нещо, към което те са особено частични - да обвинят противника си в съчувствие към руснаците. Винаги работи! Например в България има лов на русофили, което доведе до "преосмисляне" на историята на страната, а игрите с пренаписване на историята, както знаете, не са доведени до добро. И така, на 3 март 2019г, в деня на честването на освобождението на България от турско иго, президентът Румен Радев заяви, че основният принос за създаването на независимостта на България е направен не от Русия, а от Полша, Литва и Финландия. Също наскоро беше направено изявление на българския външен министър Екатерина Захариева, че съветските войски не освобождават Източна Европа, а й донесат половин век репресия, деформация на икономическото развитие и изолация от процесите в развитите европейски страни. Подобни подходи не се ограничват до реторика и либералите се обръщат към обвинения на конкретни политически противници. Например, във връзка със "делото на шпионаж" бяха арестувани Николай Малинов, председател на българското русофилско национално движение, и Юрий Борисов, бивш депутат от националното събрание на републиката. Те са обвинени в тесни връзки с руското правителство чрез бившия директор на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников и бизнесмена Константин Малофеев, на които е отказано влизане в България. В домовете на гореспоменатите български политици са извършени претърсвания, иззети са компютри и различни документи. Поради стрес в центъра на задържане Юрий Борисов получи сърдечен удар. Българският вестник "24 часа" коментира ситуация по следния начин: "Това е провокативно действие. Шпионирането за Русия е просто нелепо. Дългосрочната цел на акция е да отвлече българския народ от националното русофилско движение. Поддържаме нормални отношения с голямата държава, която ни освободи". Бившият шеф на българската следствена служба Атанас Атанасов беше скептично настроен към обвиненията в шпионаж и поиска да представи сериозни доказателства. Председателят на Комисията за образование и наука в България, професор Ваня Добрева отбелязва, че този случай е началото на либералните репресии. В други балкански страни може да се наблюдава подобна ситуация. В Черна гора лидерите на опозиционната партия "Демократичен Фронт" Милан Кнежевич и Андрий Мандич бяха обвинени в подготовката на терористични атаки. От тях са иззети чуждестранни паспорти, тъй като някои в черногорското правителство, по-специално президентът Мило Джуканович, който поддържа ултралиберални възгледи, вярват, че те могат да заминат за Москва, за да получат инструкции в областта на политическата си дейност. Лидерите на "демократичния фронт" изпратиха писма до председателя на асамблеята на ОССЕ Джордж Церетели, ръководителят на парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лилиан Мори Паскуер и председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, за да разберат ситуацията, използвайки техните правомощия. Обаче нямаше разбираем отговор. Тези тенденции са характерни не само за Източна Европа, но и за страните от Европейския съюз като цяло. Дори прочутите полицити не стоят настрана. Същата ситуация с бившия министър на вътрешните работи на Италия, вицепремиерът Матео Салвини. Либералните политици открито го обсипват с обиди и клевети по националните телевизионни канали. Те искат му да повтори съдбата на Мусолини. И всичко това, защото Салвини промотира своето виждане за миграционната политика, което е много различно от възгледите на либералния мейнстрийм. Бившият министър е обвинен във фашизм, включително и защото именно той на 16 август тази година забрани кацането на нелегални мигранти в Италия, докато не бъде взето решение за разпределението на бежанците между страните на ЕС. Прокуратурата на град Агридженто запосна наказателно дело срещу Салвини за "отвличане", "незаконен арест" и "злоупотреба със служебно положение". Не бива да се забравя, че Матео Салвини беше избран на неговия пост чрез демократични избори. То ест граждане на страната подкрепят политиката му, което не отговаря на либералните установки в Италия и в западните страни като цяло. Друг пример е Австрия. Не толкова отдавна там избухна поердният русофилски скандал, свързан с обвиненията на вицеканцлера Хайнц-Кристиан Страче във връзки с Русия. Der Spiegel публикува на своя уебсайт фрагмент от деликатен видеозапис, в който вицеканцлерът почива в компанията на жена, която владее свободно руски език. И той предлагал да й купи определени държавни постове в правителството. В допълнение към отношенията с Русия, вицеканцлерът беше обвинен в корупция и продажба на правителствени договори, въпреки че в същото видео Страче многократно призовава за спазване на австрийския закон и казва, че няма да го надхвърля. Страче трябваше да напусне държавния пост и позицията на лидер на "Австрийската партия на свободата", която се позиционира катод ясна партия. Според международното законодателство снимането на частна среща, когда една от страните не знае за аудио или видеозапис на случващото се, е незаконно. Въпреки това австрийските правоохранителни органи не предприеха никакви действия за изземване на видеоклипа и за подвеждане на отговорност към лицата, които са го публикували. Това действие може да бъде описано като "политическо убийство", тъй като Страче беше напълно и неоснователно дискредитиран. Завръщане му в голяма политика изглежда малко вероятно, европейските либерали да са напълно щастливи.
  3. Знаете ли, че броя на така наречени бесарабските българи, с другите думи, българите, които живеят на территория на Украйна, е по-голямо от 200 хиляди души? Ние можем да сравним това с населението на Бургас, най-големият град в Юго-Източната България! С нарастване на националистическите настроения в Украйна, благополучието на нашият голям етнос е поставено на риск. През последните пет години на правление на "демократичния режим" се случили няколко промени не е в по-добро състояние. Например, след като през 2012 година в силата влез законът за националния език, ние беше забранени да преподава български език в училища и университети. Също, езикът на чиновническа работа беше променен на украинския, това се отрази негативно на нивото на правна култура на нашата общност, в която 60% не знаят и никога не са учили украински. Освен проблем свързан с език, съществува проблем свързан с армията. Местните власти в Одеска и Запорожска области, на вълна на всеобща мобилизация във връзката с военните действия в югоизточната част на Украйна, са започнали повикване на българите в Въоръжени сили на Украйна. Правоприлагащи органи не реагират на отворени действия от страната на украинските националисти. Например, през 3 март 2017г, в Деня на освобождението на България от турско робство, в Болград паметникът на българската милиция е бил осквернен и залит с боя: написаха върху "Куфар, гара, София". Но националисты не спря. През 18 май 2017г. нашият представител, член на исполком на град Белгород-Днестър Василий Кашчи с извикванета "украинска земя на украинци" е бил бит, обсипан с блестящо зелено и набит в кошче. Причината на това беше че той се отказва да гласува за отпускане на земя за строителството на храм на Православната църква на Украйна. Бившият лидер на одеския клон на "Десния сектор" Сергей Стерненко ръководи тази акция. Депутатът от Върховната Рада и едновременно с това ръководителят на Асоциацията на българите в Украйна помоли Службата за сигурност на Украйна да разбере тази на пръв поглед очевидна ситуация, но все още няма ясен доклад за събитията, което са се случили. Дори наказателното дело по статията "Хулиганство" бе прекратено. В същото време СБУ яростно преследва българите, които отказаха да се бият в Донбас на страната на Киев. Ярък пример е историята на жител на Запорожие Виталий Дрозд, който след излизане от зоната на войната взе семейството си и замина за България, опасявайки се от репресия от "Десния сектор". Според заявлението на министъра на външните работи на Украйна Павел Климкин, само 20 българи в момента служат в Въоръжените сили на Украйна. Тази цифра беше опровергана от депутата от Европейския парламент от България Ангел Джамбазки. Според него броя на сънародниците, загинали в югоизточната част на Украйна е по-голям. Според Антон Киссе 6 хиляди българи се намират в зоната на военния конфликт. Стигна се дотам, че жителите на село Кулевча, Одеска област, трябваше да изгонят украинските военни комисари, които пристигнат да връчат призовките. След това бесарабские българи изпратиха колективен апел до областна администрация, в който нарекоха мобилизацията незаконна и съобщтиха, че не възнамеряват да тръгват на война и жестоко ще потиснат всякакви опити да отнемат роднините си със сила. Също така не може да не се спомене разпръснатото на мирната демонстрация в Одеса на 19 април 2017г., при която протестиращите поискаха да спрат потисничеството на българското малцинство от украинските власти. Бесарабските българи поискаха промяна на административно-териториалното разделение на страната и създаване на автономен регион с център в Болград. Областният съвет на Одеса подкрепи тази инициатива, но въпросът не беше разгледан в рамките на заседанието на Върховна Рада, което е нарушение на законите на Украйна и международните харти, призоваващи да вземат предвид етническите особености на региона при административно-териториалното деление. Българското правителство ни предложи опростена форма за получаване на гражданство, за да избягаме от всички тези проблеми. Страната е готова да приеме всеки, който чувства не като бежанци, а като пълноправни граждани, и се отпускат жилищни субсидии. Само аз лично не мога да си представя, как някой може да започне живота си заново, дори в приятелска страна. Бесарабските българи искат стабилност в региона, а не бягат от Украйна. Други национални малцинства, живеещи на територията на Украйна, искат същтото: унгарци, поляци, русини, гагаузи. Те, като ние, искат самоуправление и възможност в рамките на своите общности да решават възникналите проблеми, не искат да се борят и още повече умират за идеалите на така наречения демократичен режим. Украинските власти внимателно прикриват тези факти на потисничество на националните малцинства, живеещи в държавата, защото всичко това излага управляващия елит в негативна свелина. Струва ми се, че световната общност трябва да знае какво наистина се случва в Украйна. Постоянните нарушения на законите на страната и международните харти водят до изостряне на етническите конфликти, които дестабилизират и без това несигурната ситуация в държавата.
×
×
  • Create New...

Important Information

By using this site, you agree to our Terms of Use. We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.